Протестите в България през последния месец ще влязат в учебниците по история с около един абзац, това е сигурно. Със сигурност обаче са и най-интересната тема в последните няколко месеца, та затова реших и аз да кажа няколко думи.

Това, което ми прави впечатление е че исканията на протестиращите са минимум хиляда и едно и е около 95% от тях са напълно неосъществими, ако да не кажа безумни. Все пак между тях има две, които ми допадат и бих се радвал ако в крайна сметка успеят в тях.

И двете са свързани с промяна на Конституцията, което ги прави малко невъзможни, но както и да е. Първото искане е за мажоритарен вот за депутатски места. Всеки, който има поне бегла представа за това как се редят листите в България би бил съгласен тази практика да бъде прекратена максимално бързо. Обикновено на първите места в листите се поставят хора близки до властта, а веднага под тях на избираеми места са хора, които си плащат за това и така спонсорират кампанията на партията.

Ако първите са безполезни, то вторите са направо вредни и това е ясно на всеки. Точно това може да бъде спряно с мажоритарния вот, макар че имам притесненията, че ако листата е подредена повечето хора няма да се занимават да я преподреждат, така че направо трябва да се иде на пълен мажоритарен вот на 240 народни представители.

Второто искане на протестиращите, което ми допадна бе това съдиите в България да бъдат на изборни позиции и по този начин да бъдат избирани директно от народа. Естествено, това ще е проблем в по-малките населени места където с известно количество парички местните бизнесмени могат да си купуват съдии, но за големите градове и висшите съдилища едва ли е проблем.

Доколкото знам има няколко западни страни, които действат на този принцип и системата им работи безпроблемно, така че няма да е проблем да се приложи и в България.

Ясно е, че няма да стане, тъй като е много по-лесно да назначиш някой удобен човек, отколкото да му спечелиш преки избори, но поне е интересно предложение.